Забравеният литературен мост

Представете си, че вървите по улицата и някой ви спира с въпроса: „Какво знаете за отношенията между България и Виетнам?“

Толкова неочакван и необичаен въпрос, че вероятно бихте се замислили какво общо могат да имат страни като България и Виетнам — толкова далечни една от друга, различаващи се по език, писменост и култура.

А всъщност, ако погледнем през призмата на историята, ще открием сходства. Едно от тях е добре познатият социализъм, който сближава двете държави.

Мост между думи и идеологии

Периодът между 1960 и 1990 г., когато и България, и Виетнам са част от социалистическия блок, се оказва особено плодотворен за развитието на двустранните им отношения. Това време позволява не само на България да остави културна следа във Виетнам, но и на Виетнам да присъства в културния живот на България.

Това неочаквано сътрудничество води до подготовката на кадри и от двете страни — хора, които се впускат в непознати води, за да се специализират в чуждия език, литература и история.

Стихове отвъд граници

Следи от миналото: Виетнамската литература на български език

На българския антикварен книжен пазар и днес могат да се намерят книги от виетнамски автори, като:

„Чехлите на многоуважаемия мандарин“ от Нгуен Конг Хоан,

„Героят от планините“ от Нгуен Нгок,

„Жар под пепелта“ от Во Хюи Там и други.

Тихото ехо на едно приятелство: България и Виетнам, тогава и сега

Днес обаче съвременната виетнамска литература в превод на български става все по-голяма рядкост — въпреки близките връзки в миналото, за които малцина си спомнят.

Въпросът „Какво знаете за отношенията между България и Виетнам?“ заслужава да бъде задаван по-често. Защото е важно да разберем, че някъде тази връзка е прекъсната — и е време да я възстановим.

Възраждането на културния обмен не само ще съхрани едно приятелство, останало скрито във времето, но и ще обогати разбирането ни за света и за взаимоотношенията между различните народи.