Културно съдържание
Как се създава отзвук за книга и текст за културно съдържание?
„Беззвездно море“ – магичен свят от тайни и вълшебства
Ерин Моргънстърн е американска художничка, илюстраторка и писателка на произведения в жанра фентъзи. Нейният роман „Беззвездно море“ е фентъзи, магичен и атмосферичен роман, издаден през 2019 г. в САЩ под оригиналното заглавие „The Starless Sea”. Преведен е на български език от Мария Чайлд и издаден от издателство ,,Ентусиаст” през 2020 г.
Фентъзито следва приключенията на млад студент на име Закари Роулинс. Когато той открива мистериозна книга, съдържаща странни и необясними истории, започва да разплита сложна мрежа от тайни, която го отвежда в един скрит подземен свят, изпълнен с вълшебни истории и загадки.
Романът е изпълнен с ярки и поетични описания, създавайки един богат и фантастичен свят. Темите на любов, съдба, и силата на разказването се преплитат, докато Закари се впуска в пътешествие, което ще промени живота му завинаги. Книгата е подходяща за любители на мистериите и магията.
| Автор: Михаела Йорданова
„И така, Времето се движи напред така, както му се полага, а събитията, които някога са били предопределени от Съдбата, сега са оставени на Шанса, който никога не се влюбва за дълго в когото и да било.“
– „Беззвездно море“, Ерин Моргънстърн
… всяка твар трябва да оцелее сред човешките отломки – изоставени индустриални комплекси и жилищни блокове, по чудо все още работещи системи за оттичане и бунища…
Дъждовният свят след гибелта на човечеството
„Rain World” е постапокалиптична платформър игра от 2017 г., понякога описвана и като хорър на оцеляването, развита от независимото студиото Videocult, базирано в Бостън. То се състои от шведския програмист и илюстратор Юар Якобсън и композитора Джеймс Примат, които заедно разработили идеята за играта.
Още от първата сцена играчът се сблъсква с пороя, който го откъсва от семейството – това е единственото въведение към безмилостния дъждовен свят.
Потънали в помия и разруха, всяка твар трябва да оцелее сред човешките отломки – изоставени индустриални комплекси и жилищни блокове, по чудо все още работещи системи за оттичане и бунища – да се нахрани и да намери подслон преди поредния неизбежен порой да го удави.
Плужекотката, така наречена от любителите, която играчът управлява, трябва да оцелее в смахната и непредсказуема екосистема пълна с хищници.
„Rain World” се различава от други игри за оцеляване с липсата на надграждане – няма нива, нито броня или оръжие, по-смъртоносно от боклуците по земята, които биха улеснили преживяването. Напротив – колкото повече се отдалечава от началния подслон, толкова по-жестоки стават враговете. Играта изисква играчът сам да се приспособи към света.
Ако я сравним с други сюжети за глобални катастрофи, заличили човечеството, „Rain World“ може би се отличава с нотка надежда в „края“, защото въпреки всичко животът продължава, дори нас да ни няма.
| Автор: Сева Р. Холандер
„Единственото нещо, в което всички хора са равни… е смъртта.“
– MONSTER
Чудовището на Наоки Урасава
MONSTER (Чудовище). Една от най-напрегнатите и плашещи манга поредици, които съм чел, но също така и изпълнена с неочаквана сърдечност, топлина и оптимизъм.
Мангата представлява дълга история, която макар и привидно да започва като обикновена мистерия свързана с убийство, се превръща в много сложна мрежа от интриги, преплитащи се през няколко десетилетия.
Една от най-големите сили на автора е писането на странични герой. Те може да не въздействат толкова да на историята, но със сигурност ще останат в сърцата на читателите.
Заглавие на мангата: MONSTER
Автор: Naoki Urasawa
Издател: Shogakukan
Публикувана: 1994 – 2001 г.
Продължителност: 18 книги
| Автор: Росен Пресиянов
„Зелена граница“
Филмът „Зелена граница“ на полската режисьорка Агнешка Холанд би предизвикал голяма вълна от дискусии, ако беше популяризиран повече сред хората. Повдига въпроси, които не си задаваме всеки ден, тъй като сме толкова погълнати от ежедневието си и до такава степен сме привилeгировани, че дори не се замисляме колко нечестен може да бъде живота с другите хора, с различните, които са принудени да се справят с несправедливостите на системата – бежанците.
„Зелена граница“ на полската режисьорка Агнешка Холанд – правилното отражение на една счупена реалност
В наши дни бежанците са представени като неканените гости на Европа, чийто статут се равнява с този на по-нисши от човека организми, поради информацията, която медиите представят на обществеността.
Непорочната призма обаче бива разбита на парчета от филма „Зелена граница“, който представя действителността в най-суровата си форма. Прочувствената история на семейство бежанци показва човешката гледна точка – на обикновените хора, които са поставени пред съдбоносни избори всеки ден.
Докато съпреживяваме на какво са изложени денонощно, успяваме да се почувстваме като преки участници в нестабилните устои на съдбата – да плачем с героите, но и да се смеем в моментите, които са като движеща сила в предизвикателствата, пред които са поставени.
Определян като „хуманитарен шедьовър“, филмът на Агнешка Холанд не спестява нищо и представя на зрителя една действителност, изпълнена с мъчения и трагизъм, която успява да отвори очите ни, за да ни предизвика да поставим под въпрос моралните ценности на цяла Европа.
| Автор: Нинко Павлович
„Забравеното изкуство да възпитаваш“ на Микайлин Дюклеф
Във времето на безброй текстове, статии и журнали, които да помогнат на родителите да намерят оптималния подход към детето си „Забравеното изкуство да възпитаваш“ на Микалийн Дюклеф се опитва да ни върне към времето преди технологиите и забързания начин на живот, в който Запада възпитава децата на новото време.
Авторката предприема пътуване до отдалечени кътчета на света в търсене на знанието как да се справи с непокорното си дете и да го трансформира в идеалното помагащо и емпатично човече, което тези култури обещават. Книгата се опитва да съчетае научния подход, който авторката упражнява в кариерата си, но примесен с личните истории на семействата, които тя обследва.
Докато текстът се опитва да ни преведе разбираемо през контекстите на трите племенни култури, много детайли биват изпуснати и ни карат да се запитаме дали реално един родител в България може да ги приложи успешно.
Постоянното препускане между култури с оставени недомлъвки обърква така или иначе неориентирания читател. Произведението е добър начин да помислим върху подхода си към възпитаването на деца и тяхното място в нашето общество, но разчита на сигурни ценности у читателя и реална преценка на собствения му капацитет като родител и контекста, в който се намира.
| Автор: Сева Р. Холандер
„Дюн“, част 1
Книгата е една от силно влиятелните научнофантастични торби на ХХ век. Изпъква с темите, които разглежда, като екология, религия и междуличностни отношения през призмата на измислен, но близък до реалността свят. Социалният контекст е динамичен като се прави връзка към недостига и контрола над световните ресурси в днешно време, които дават предпоставка за конфликти и социални неравенства.
Представят се теми като политически интриги и борба за власт, които помагат на книгата да остане актуална и днес, понеже кара читателите да се замислят за вечните теми за власт, контрол и вземане на решения.
| Автор: Никол Христова
Боят на ножа срещу виолата
– OMORI
OMORI
Честността е всичко. В живота можеш да вървиш сам. Но е по-малко притеснително, когато те заобикалят хора, с които имаш общо. Това е приятелството. Но как ти можеш да обясниш своите близки приятели? Смяташ ли, че можеш да им се доверяваш за всичко? Дори когато годините са направили онези близки хора напълно непознати. Ако отговорът ти е „не“ то играта OMORI е за теб.
OMORI е видео игра с дълга история зад своето създаване и пускане на пазара през Коледата на 2020-та. В тази игра ти си Съни, момче, което затваря вратата към света, където принадлежи, и отваря друга – към своя ум. А човек е винаги толкова критичен в мислите си. Там ти си най-добрият и най-лошият съдник на себе си. Това е боят на ножа срещу виолата.
| Автор: Радина Атанасова