Простотата е основата

Арогантност и гордост… честното и скромното… Не е ли любопитно как почти всичко може да бъде описано с човешки качества?

Склонни сме да виждаме живота в най-обикновените и монотонни предмети от ежедневието. И това е изключително забележимо в изкуствата и занаятите.

Добро е, защото е обикновено

„Добро е, защото е обикновено“, заявява японския философ Янаги Соецу (1889–1961). Янаги е основоположник на философското, естетическо и творческо движение „Мингей“ 民芸 (народно изкуство) и основател на японската асоциация за народни занаяти. Движението се заражда и развива през 20-те и 30-те години на 20 век, когато Япония вече се е отворила за Западния свят и изпитва силни културни влияния, и е своеобразно завръщане към японските традиции. То обръща внимание на красотата на обикновените, ежедневни предмети, създадени от занаятчиите, често оставащи неназовани.

Сякаш чрез отношението към възприеманите за по-високи форми на изкуството и към предметите от ежедневието Янаги наистина описва и два типа хора. Първите са арогантни и горди, почти сигурно неприятни, докато искрените и скромните показват истинските си цветове и очароват всички с невинността си. Но така арогантните стигат до успех и слава, а скромните сякаш се крият. Семплата природа на последните ни кара да си мислим „Хм, боклук“ и ние ги захвърляме зад нас като безполезен смачкан лист хартия, на който просто сме се опитали да опишем деня си.

Но защо предпочитаме тази екстравагантност вместо чистото и просто, което представя истината и реалността? „Еднообразно е, скучно.“ Но щяхме ли да имаме роман шедьовър, ако някой първо не беше изписал хиляда листа? Щяхме ли да имаме модерни съдове, ако някой не беше изобретил простата глинена чаша? И о, вижте, сега има и дръжка! Така е започнало всичко. Парче глина, лист хартия.

Простотата е основата

Простите изкуства и занаятите са корените на всяка друга разновидност. Те са началото, честното представяне на реалността. Те са дъното на раницата, където винаги се намира „забравеното домашно“, но никой никога не си прави труда да погледне там. Те са основите, които придържат всичко останало, защото без тях няма нищо. Без дъно всеки шедьовър би изпаднал, а без основи всяка конструкция би рухнала.