Непознатият за Запада образ на обикновената виетнамка

„Mother, Daughter, Dreams“ / Mẹ, con gái và những giấc mơ : 2018, КЪСОМЕТРАЖЕН, 19 МИН., ВИЕТНАМ
„Sweet, Salty“ / Ngot, Man : 2019, КЪСОМЕТРАЖЕН, 18 МИН., вИЕТНАМ
„Don’t Cry, Butterfly“ / Mua trên cánh buom) : 2024, пЪЛНОМЕТРАЖЕН, 97 МИН., ВИЕТНАМ, СИНГАПУР, ФИЛИПИНИ, ИНДОНЕЗИЯ

Едно от новите имена във виетнамските кино среди е младата режисьор и сценарист Зънг Зиеу Лин (Dương Diệu Linh), пожънала успехи с късометражните си филми Mother, Daughter, Dreams („Майка, дъщеря, мечти“ / Mẹ, con gái và những giấc mơ), (2018), Sweet, Salty („Сладко, солено“, Ngot, Man) (2019) и A Trip to Heaven („Пътуване до Рая“), (2020).

През януари 2025 във Виетнам се очаква и премиерата на първия ѝ пълнометражен филм Don’t Cry, Butterfly („Не плачи, пеперудо“, Mua trên cánh buom) (2024), вече отличен с награди на Филмовия фестивал във Венеция и  Международния филмов фестивал QCinema във Филипините. 

В творчеството си Зънг разкрива своето очарование от образа на обикновената виетнамка и засяга една неизчерпаема, както в обществото, така и в киното, полемика за ролята и мястото на жената в пределите на семейството и света.

Мястото на жената

В късометражните си филми виетнамската режисьорка и сценаристка засяга изключително актуалните днес теми-табута за виетнамското общество, каквито са извънбрачното дете, разводът и изневярата. Хумористичните и на места абсурдни елементи привнасят лекота и реалистичност във все пак психологическите сюжети.

Традиционните роли и остарелите патриархални ценности във виетнамското семейство са ясно отразени в Mother, Daughter, Dreams и Sweet, Salty – жената се грижи за децата и домакинската работа, а мъжът – за финансовото положение на семейството.

Във филмите на Зънг светлините на прожектора падат върху жените на средна възраст в качествата си на майка и съпруга, а дори и в действаща фигура в семейството. Мъжът, въпреки че съществува като персонаж, така и не се материализира в цялостен, плътен образ. Забелязва се и нотката на идеализиране на майката и принизяване на бащата, тъй като тя се бори с ограничаващите социални стигми и прави всичко възможно за доброто на семейството. А той, мъжът, отсъства от пределите на дома и гледа само собствените си интереси и заигравки. 

Мъжката рожба

Зънг помества в сюжетите си и друга дълбоко вкоренена ценност, характерна за обществата на Китай, Корея, Япония и Виетнам, а именно предпочитането на мъжката рожба.

В сравнение с незначителната роля на дъщерята, синът е от съществено значение за осигуряване на социалния статут на семейството, за финансова подкрепа в напреднала възраст на родителите и за осигуряване на наследник на семейната линия.

Това е ясно отразено във втория късометражен филм, Sweet, Salty, където главната героиня е майка на две момичета. Бременна с третата си рожба, тя търси навсякъде потвърждение чрез народните суеверия, че този път ще роди момче. Финалната сцена показва безграничната и сияеща радост на героинята от последния знак, който получава, и сигурността, че най-вероятно ще има мъжка рожба. 

Предстояща премиера

Трейлърът на първия пълнометражен филм на Зънг – Don’t Cry, Butterfly („Не плачи, пеперудо“, Mua trên cánh buom) – също набляга върху несгодите на жената на средна възраст и остарелите обществени представи за перфектния женски образ през очите на една съвременна млада виетнамка.

Главната геройня в Don’t Cry, Butterfly е Там, служител в сватбен център, която изненадващо открива за изневярата на мъжа си по телевизионно предаване в национален ефир. Вместо да разрешат проблема заедно със съпруга си, Там избира да се обърне към мистични сили и духове, за да възстанови хармонията в семейството си.

Творчеството и подходът на Зънг са значими и полезни както за незапознатия с Изтока зрител, така и за изтоковедите, тъй като представя битовото ежедневие и несгоди на една виетнамка без украсяване на не толкова приятната и безгрижна реалност.

Филмът очаква своята премиера по кината във Виетнам 3 януари 2025 г. Световната му премиера обаче беше в Европа още на 3 септември 2024 г. на Международен филмов фестивал във Венеция, където получи Голямата награда в Седмицата на международната филмова критика – паралелната секция, организирана от Съюза на италианските филмови критици в рамките на фестивала.